Когато родих синът ни, бях на 43 години, а съпругът ми – на 47. За много хора около нас това беше късно родителство, но за нас беше нашето време. Тъй като сме зрели хора, бяхме наясно с биологичния часовник и започнахме да обмисляме теми като съхранение на стволови клекти от нашето дете. Несъмнено, за нас решението са съхраняването на стволови клекти беше резултат от много размисъл.
Точно тази мисъл ни подтикна да разберем повече за потенциала, който носят стволови клекти, и да вземем решение да съхраним на детето. Тъй като нямаме голямо семейство или млади роднини, на които той да разчита в бъдеще. Знаем, че сме му оставили безценен биологичен ресурс (стволови клетки), който може може да изпозлва ако му се наложи.
За стволовите клетки се пишат много неща. Някои доста противоречиви. Със съпруга ми нямаме медицинско образование и съм благодарана на екипа на БулГен за отзивчивото и търпеливо обяснение. Между другото, темата за съхранение на стволови клекти става все по-актуална и важна за родителите. Бих искала да публикувате достъпна информация, с която ще бъдeте полезни така както бяхте и на мен по време на срещата.
Поздрави,
А. майка на М.
20.06.2026г.