Същност на мезенхимните стволови клетки (МСК)
Терминът „мезенхим” обозначава примитивната ембрионална съединителна тъкан, която произхожда предимно от средния зародишен слой – мезодермата. От нея се развиват голяма част от съединителнотъканните структури в човешкият организъм, включително костна, хрущялна, мастна и фиброзна тъкан.
Мезенхимните стволови клетки (МСК, Mesenchymal Stem Cells – MSC) представляват популация от стромални клетки с висока способност за самообновяване и диференциация в различни видове мезенхимни тъкани. Благодарение на тези си свойства те играят важна роля в поддържането на тъканната хомеостаза, възстановяването след увреждане и процесите на регенерация.

Основни свойства на МСК
Mesenchymal Stem Cells (MSC, мезенхимни стволови клетки, МСК) са клетки, които могат да се развиват в различни видове тъкани и да подпомагат тяхното възстановяване.
МСК притежават няколко ключови биологични свойства:
- Мултипотентност – способност да се диференцират в ограничен брой специализирани клетъчни типове, включително остеоцити (костни клетки), хондроцити (хрущялни клетки) и адипоцити (мастни клетки);
- Самообновяване – способност да се делят продължително време, като съхраняват популацията си и запазват потенциала си за диференциация;
- Имуномодулиращ ефект – взаимодействат с клетки на имунната система и регулират възпалителните процеси;
- Паракринна активност – секретират множество биологично активни молекули (растежни фактори, цитокини, хемокини и извънклетъчни везикули), които подпомагат възстановяването на увредени тъкани, стимулират образуването на нови кръвоносни съдове и намаляват възпалението. Днес се приема, че именно този паракринен механизъм, а не директното превръщане на МСК в клетки на увредената тъкан, е основният начин, по който те упражняват своя терапевтичен ефект.
Източници на МСК
МСК се откриват в почти всички тъкани и органи на човека. Най-често се изолират от костен мозък, мастна тъкан, пъпна връв, плацента, пулпа от млечен зъб.
При раждането вместо те да бъдат унищожени, могат да бъдат използвани като източник на висококачествени млади мезенхимни стволови клетки с много висок потенциал за лечение.
Приложения на МСК
Понастоящем МСК вече намират приложение в определени области на клиничната практика. Най-добре утвърденото им приложение е при лечение на някои усложнения след трансплантация на костен мозък, особено при тежка реакция на присадката срещу приемника (Graft-versus-Host Disease, GvHD), където МСК допринасят за овладяване на възпалението и ограничаване на имунния отговор.
Като експериментална или допълваща терапия МСК се изследват при дегенеративни заболявания на ставите и хрущялите, трудно зарастващи рани и хронични язви, сърдечносъдови заболявания, автоимунни заболявания, някои неврологични заболявания, чернодробни и белодробни увреждания.
Изготвили:
Весела Стойчева – магистър биолог; Тъканна банка БулГен Силвия Донева, магистър-биолог, ТБ БулГен
Свързани статии:
