С краткото „Бременна съм!“, началото на Голямата промяна в живота е сложено.

Дали е дългоочаквана или неочаквана, бременността е като онова специално копче в сложната машина на живота, което може да ни накара да сменим програмата си само с едно натискане. Денят се променя, но не защото започва характерното неразположение, а защото светът става по-цветен и по-смислен.

Не, не искаме да знаем дали промяната на вкусът, мирисът и излъчването е въпрос на пренареждане и доминиране на хормони, това го знаят специалистите…!

А Бременните нека се наслаждават на „Най-ароматната ягода“, на „Най-ярката звезда“, на „Най-топлите думи“, на всичко, което усещате по различен и по-красив начин…

Заедно с радостта идва и неизбежната родителска тревога. Дали всичко е наред? Дали бъдещето е подготвило капани и кои от тях можем да избегнем? Как ще се справим като родители?

Можем ли да предпазим децата си от всичко, което не искаме да им се случи?

Разбира се, че не можем. И това не ни прави лоши родители, защото се учим да бъдем родители. Но всички ние искаме децата ни да бъдат здрави.

За здравето на децата можем да направим много! Наистина много, ако използваме момента на тяхното раждане. Този момент е кратък и изпълнен с много емоции, възможно е да пропуснем шанса да съхраним стволовите клетки на детето си. А си струва да помислим, защото шансовете, които детето ще има за здравето си, са огромни!

Стволовите клетки спасяват човешки животи всеки ден. Те дават най-важната защита на детето, защитата на неговия живот. Ще дадат шанс за здравето и живота не само за него, но и за Мама, Татко, Братчетата и Сестричките си. Нима не си струва да се информираме за възможностите, да попитаме за детайлите, да преценим ползите си и да решим?!

Съвременната медицина и стволовите клетки казват „ДА, ЩЕ ЖИВЕЕ“ на пациенти, страдащи от над 70 животозастрашаващи заболявания, които ще имат своя втори шанс не само да живеят, но и да бъдат пълноценни за себе си и близките си. В миналото, не много далечното, за същите тези заболявания, пациентите са нямали такава възможност.

Ако ние, родителите, не сме имали своя шанс, то той се дава на нашите деца, а от нас зависи дали ще се възползваме. Да вземем решение, да използваме онова, което ни е дадено, като безценен дар.