Стволовите клетки са недиференцирани клетки, които притежават две характеристики – самообновяване – способност да преминават през множество цикли на клетъчно делене без загуба на свойствата си, като дъщерните клетки са копие на майчината, и потентност – способност за диференциация в специализирани клетки (нервни, мускулни, костни и др.). Благодарение на тези качества те играят ключова роля в растежа, развитието и възстановяването на тъканите. Именно затова те са изключително ценни в съвременната медицина и научните изследвания.
Според произхода си стволовите клетки се разделят на няколко вида:
- Ембрионални стволови клетки (ESC) – получават се от ембриони в ранен етап на развитие и могат да се превърнат в почти всички видове клетки в човешкото тяло.
- Възрастни (соматични) стволови клетки – намират се различни тъкани, например в костния мозък, и участват в обновяването и възстановяването.
- Стволови клетки от пъпна връв – извличат се от пъпната връв непосредствено след раждането. Съхранението им в специализирани банки позволява тяхното използване при бъдещи терапии на широк кръг от заболявания.
- Индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC) – създават се в ин витро условия чрез „препрограмиране“ на обикновени клетки, така че да придобият свойства, подобни на емрбионалните.
Списъкът на заболяванията, които могат да бъдат повлияни благоприятно от прилагането на стволови клетки, се разширява непрекъснато. Приложението им обхваща целия спектър от чисто козметични цели, през автоимунни и дегенеративни, до злокачествени заболявания.
Стволовите клетки са в основата на регенеративната медицина, чиято цел е да се възстановят напълно или частично увредени клетки или тъкани, водещи до редица заболявания, като:
- болест на Алцхаймер,
- болест на Паркинсон,
- захарен диабет,
- сърдечен инфаркт,
- ревматоиден артрит
- и др.
Тяхното приложение изисква непрекъснати научни изследвания и спазване на етични принципи.