Често задавани въпроси

Какво е клетка ?
Клетката е основна структурна и функционална единица на всички живи организми. Клетките изграждат телесните тъкани и органи като например сърце, черен дроб, мозък и кожа. Чрез извършването на широк набор от действия клетките изпълняват структурна и функционална роля за поддържане на нормалното и здраво състояние на тялото. Всяка клетка поне до известна степен е самостоятелна и самоподдържаща се: тя може да поема хранителни вещества, да превръща тези хранителни вещества в енергия, да изпълнява специфични функции и да се възпроизвежда когато е необходимо. Всяка клетка съхранява свой набор от инструкции за изпълнението на всяко от тези действия. Повечето клетки в тялото вече са изпълнили заложената в тях програма и са се специализирали в извършването на определени функции в организма като по-нататък не се изменят. По такъв начин те съставляват определен клетъчен тип. Това означава например, че клетките изграждащи сърцето ще бъдат винаги сърдечни клетки и клетките изграждащи черния дроб ще бъдат винаги чернодробни клетки.
За да се поддържа жизнеспособността на тялото и обновяване на тъканите, в организма съществуват клетки, които притежават уникалното свойство/потенциал да се размножават и да се развиват в различни специализирани клетъчни типове в тялото.Те представляват самообновяем клетъчен запас, който позволява на тялото да заменя/подновява увредените тъкани.
Какво са стволовите клетки ?
Това са клетки, които притежават способността да се самовъзпроизвеждат и да се променят/преобразуват (диференцират) по контролиран начин в специфични клетки, които от своя страна изграждат различни органи, тъкани и кости. Стволовите клетки се разделят на два основни типа в зависимост от тъканта от която произхождат и техните възможности за самообновяване и преобразуване – ембрионални стволови клетки (ЕСК) и следембрионални стволови клетки (ССК). Към ССК спадат хемопоетичните стволови клетки (ХСК – изолирани от кръв от пъпна връв) и мезенхимните стволови клетки (МСК – изолирани от тъкан от пъпната връв)
Какво представляват хемопоетичните стволови клетки (ХСК)?
Хемопоетичните стволови клетки (ХСК) са характеризирани в големи подробности по отношение на насоката, хода и последователните стъпки на тяхното преобразуване. ХСК са отговорни за формиране на всички самоподдържащи и саморегулиращи функции на кръвотворната система. Те имат способността бързо да се променят (преобразуват) и дават начало на функционално активните клетки на кръвта и имунната система. ХСК могат при своето размножаване и последователно преобразуване да възстановят всички клетъчни елементи на кръвотворната система – лимфоцити, гранулоцити, моноцити, еритроцити и т.н.
Какво представляват мезенхимните стволови клетки (МСК)?
Костният мозък е изграден от три основни клетъчни системи – хемопоетични, ендотелни и стромални, като последното определение се отнася до не съвсем точно определени клетки, които поддържат хемопоезата. При култивиране на суспенсия от костен мозък ин витро за продължителни периоди от време се наблюдават прилепващи към твърда повърхност удължени клетки, които се определят като фибробластно-подобни клетки. Многобройни изследвания показват, че именно тези клетки се определят като мезенхимни стволови клетки (МСК) и могат да се променят/преобразуват (диференцират) в различни типове клетки: клетки изграждащи костната система; клетки изграждащи хрущялите; клетки изграждащи мускулите; клетки изграждащи сухожилията; клетки изграждащи мастната тъкан; епителни клетки; клетки изграждащи нервната тъкан; чернодробни клетки; поддържащи клекти в костния мозък; клетки изграждащи сърдечния мускул.
Каква е разликата между стволови клетки изолирани от кръв от пъпна връв и от пулпа на зъб?
Разликата се състои в основните видове стволови клетки, които се изолират – хемопоетични стволови клетки (ХСК) изолирани от кръв от пъпна връв и мезенхимни ствололви клетки (МСК) изолирани от пулпа на зъб, съответно с различни основни медицински приложения.
Защо стволовите клетки са толкова важни?
Стволовите клетки са основен инструмент за възобновяване, възстановяване или изграждане отново на увредени органи и тъкани в човешко тяло с медицински или козметични цели.
Какви заболявания могат да се лекуват със стволови клетки ?
Различните видове стволови клетки се използват за лечение на различни заболявания. Хемопоетичните стволови клетки (изолирани от кръв от пъпна връв) са признат метод на лечение и в Р. България – в “НАРЕДБА № 29 ОТ 27 ЮНИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА, РЕДА И РАЗМЕРА НА ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО” са описани видовете заболявания, за които МЗ финансира дейности по присаждане на тъкани и клетки, включително и използването на хемопоетични стволови клетки.
Какви приложения имат стволовите клетки
Освен като инструмент за лечение на различни заболявания, стволовите клетки ще имат приложение и във възстановителната медицина и козметичната медицина.
Каква е разликата между алогенна и автоложна трансплантация с използването на стволови клетки?
„Автотрансплантация” е процедура, при която собствени за организма клетки се инжектират с цел лечение на определено болестно състояние. При тази процедура не възниква имунологичен конфликт между организма и инжектираните клетки; „Алотрансплантация” е процедура, при която клетки от един организъм се вкарват в друг организъм от същия животински вид (от един човек на друг човек) с цел лечение или корекция на дефект на даден орган. При тази процедура се развива имунологичен конфликт между имунната система на организма и внесените чужди клетки, като този конфликт се проявява с различна сила в зависимост от антигенната близост между организма и внесените клетки. Чрез различни имуномодулиращи средства е възможно да се регулира степента на имунологичния конфликт.
Могат ли стволовите клетки да бъдат използвани за роднини на детето?
По принцип изолираните стволови клетки от кръв от пъпна връв на детето могат да бъдат прилагани при генетични родственици – брат, сестра, майка, баща и други роднини. В тези случаи е необходимо да се направи допълнително изследване за съвместимост на стволовите клетки и на съответния роднина – HLA типизиране.
Как се извършва съхранението на стволови клетки?
Съхранението на стволовите клетки се извършва в криогенни условията на -196оС в течен азот или азотни пари. Изолираните стволовите клетки в зависимост от техния вид се съхраняват поставени в специални крио сакове или крио виалки (вид епруветки), които от своя страна са поставени в специално конструиран контейнер за съхранение, който се захранва с течен азот. Използва се естественното физично своство на азота, когато е в течна фаза да си  самоподдържа постоянна температура от -196оС.
Кой е собственник на стволовите клетки?
Собственник на стволовите клетки е донора – детето (при стволови клетки изолирани от кръв от пъпна връв и/или тъкан от пъпната връв), както и пълнолетното физическо лице в случая на вземане на стволови клетки от мастна тъкан.
Защо договора за съхранение е с тази продължителност?
Срока на договора е административно и правно определен – няма медицинско ограничение. Договора се разписва от майката/родителска двойка като възложители от името на своето дете за стволови клетки изолирани от кръв и тъкан от пъпна връв. След като детето встъпи в пълнолетие, трябва да вземе решение за съдбата на своите стволови клетки – дали да продължи да ги съхранява или ще извърши отказ от съхранението. И в двата случая пълнолетното дете оформя лично в писмен вид документи.
Какво се случва ако ни потрябват стволовите клетки?
В случаите на необходимост от използване на стволовите клетки преди изтичане на срока на договора се спазва следната процедура: – извършва се изискване чрез попълване на документи по образец на БулГен; – спазва се процедура посредством Изпълнителна агенция по трансплантациите към Министерство на здравеопазването; – замразените стволови клетки по служебен път се транспортират до здравното заведение където ще се извършва трансплантацията. Изброените действия се извършват при спазване на разпоредбите на сключения договор между БулГен и Възложителя.
Какво означава да се извлекът (вземат) стволови клетки?
Извличането на стволови клетки от биологичен материал (кръв на пъпна връв , тъкан от пъпна връв, мастна тъкан и т.н.) представлява поредица от дейности по обработка на биологичния материал в специални условия, посредством специални алгоритми и използването на специфични консумативи, реагенти и апаратура в резултат на което от изходния биологичен материал се получават съответните стволови клетки, които след това се подготвят допълнително за продължителното съхранение при криогенни условия -196оС. Така подготвените стволови клетки преди да се поставят в контейнера за продължително съхранение в течен азот, контролирано по специфичен алгоритъм зависещ от вида стволови клетки се замразяват посредством специален замразител.
Какво е кръв от пъпна връв?
Нарича се умбиликална кръв. Взема се непосредственно след раждането на детето посредством пунктиране (пробовземане) на вена на пъпната връв на плацентата.
Какво означава да се извърши пробовземане на материал за стволови клетки от кръв и/или тъкан от пъпна връв?
Взема се кръв от пъпната връв непосредствено след раждането на детето със специален комплект за пробовземане. След което се взема (отрязва) парче от пъпната връв и се поставя в специална епруветка. Извършва се или от екипа който води раждането или от екип на БулГен. Установена практика в повечето страни е вземането на кръв от пъпна връв да се извършва от екипа който води раждането.
Има ли смисъл да се съхраняват стволови клетки за всяко едно дете поотделно (при повече от едно дете)?
ДА – при финансова възможност е по-добре всяко дете да има съхранени свои стволови клетки. Собственик на стволовите клетки е детето, при което раждане е взета кръвта/тъканнта и са изолирани клетките. С встъпване в пълнолетие порасналото дете става пълноправен собственник на стволовите клетки и има право да се разпорежда с тях така като намери за добре, като всички останали деца от семейството, които нямат замразени свои стволови клетки губят всякакви възможности за себе си или за своите семейства които ще изградът в последствие.
Има ли някакъв риск за бебето и/или майката при вземането на кръв и тъкан от пъпна връв?
НЕ. Вземането на кръв и тъкан от пъпна връв се извършва със специален комплект по стерилен начин след като детето се е родило, като по никакъв начин нито бебето нито неговата майка имат досег с комплекта за вземане.
Морално ли е да се работи със стволови клетки?
БулГен не манипулира и не събира ембрионални стволови клетки. Стволовите клетки от кръв и тъкан от пъпна връв не застрашават живота на дарителя при тяхното вземане – по принцип плацентата с остатъка от пъпната връв се изхвърлят след раждането. Този въпрос се отнася единствено при работата с Ембрионални стволови клетки, за получаването на които е необходим ембрион – т.е. живо човешко същество.
От къде можем да си „вземем“ ХСК стволови клетки?
Източниците на ХСК са пъпно-плацентарната кръв, периферната кръв и костия мозък.
Пъпно-плацентарната кръв е най-ценния и с най-голям потенциал от изброените източници на ХСК. Причината за това е голямото количество на „незрели“ (млади) ХСК. Колкото „по-незряла“ (млада) е клетката, толкова повече различни линии на преобразуване (диференциация) може да продуцира, т.е. клетката може да се „превърне“ в повече различни видове кръвни клетки. ХСК са отговорни за формиране на всички самоподдържащи и саморегулиращи функции на кръвотворната система. За това техния брой също е много важен. Най-незрелите (най-младите) ХСК са дългоживеещи стволови клетки и притежават способността да поддържат своята численост.
За да си „набавим“ ХСК от периферната кръв е необходима предварителна подготовка на човека, от който ще се вземат. Няколко дни преди процедурата по „събирането“ на стволови клетки се прилага лекарство, наречено Растежен хормон, което повишава броя на стволовите клетки в периферната кръв. Безспорен факт е, че приложението на растежния хормон е придружено от мускулни и/или костни болки, което прави процедурата травмираща. Но по-неприятното е, че могат да се прояват страничните му ефекти, които поразяват трайно функцията на репродуктивната система, ненормално нарастване на ходилата и дланите, нарастване на вътрешните органи – сърце, черен дроб.
Костният мозък и към момента се използва като източник на ХСК при лечение на онкохематологични заболявания. Костният мозък се намира в големите кости, и има функция да създава нови кръвни клетки. „Вземането“ на ХСК от костния мозък е чрез костно-мозъчната пункция. Това е болезнена медицинска манипулация, която се извършва под упойка и има възстановителен период след нейното прилагане.
От къде можем да си „вземем“ МСК?
Източниците на МСК са тъканта на пъпната връв, мастната тъкан.
Тъканта на пъпната връв или по-точно Вартониевата пихтия, като част от нея, е мястото, където се на мират МСК. Достатъчни са около 10-15 см пъпна връв, за да има достатъчно изходен материал за лабораторна обработка, която да изолира МСК. Важно е да се знае, че МСК се „отглеждат“. Причината за това е, че МСК са „разпръснати“ в тъканта на пъпната връв. За да се получи достатъчно количество МСК, тези клетки трябва да се намножат. Така ще се увеличи техния брой и ще получим обем МСК, които се годни за съхранение и съответно за приложение.
Мастната тъкан също е надежден източник на МСК. За да си „вземем“ мастна тъкан, се използва метода на липосукцията. За да не се получат нежелани естетични дефекти от тази процедура, тя трябва да се извърши от лекар в специалицирана клиника по естетична хирургия. Така липосукцията може да има и още една полезна страна. Мастна тъкан може да се вземе и от родилката, ако раждането е оперативно (секцио).
Пулпата на млечните зъби съдържа най-малко количество от МСК. За тази процедура е необходимо родителите да заведат детето в стомотологичен кабинет и предварително да са взели контейнер, в който ще се постави зъбчето. Ваденето на зъба трябва да се извърши преди той да се е разклатил. От спонтанно паднал млечен зъб не могат да се изолират МСК по няколко причини. Една от тях е изсъхването на пулпата. Друга причина е замърсяването на зъба с бактерии, които са патогенни. Те попадат и в пробата с изолираните МСК, което прави МСК негодни за лечение.
Работи ли Тъканна банка БулГен с всички родилни домове ?
Да. Тъканна банка БулГен е българско лечебно заведение и има разрешение от “Изпълнителна агенция по трансплантациите” към Министерство на здравеопазването за извършване на дейностти със стволови клетки. Достъпа на Тъканна банка БулГен до родилните зали се осъществява посредством Правилника за вътрешния ред, който е приет от съответното здравно заведение (болница).
Време за реакция на екипа, който извършва пробовземането.
Веднага. Тъканна банка БулГен осигурява на своите клиенти 24-часово дежурство на екипа, който е ангажиран с очакване на раждането и пробовземането. С подписването на договора се оформят и документите, в които в писмена форма е упоменато кой екип е отговорен за съответното раждане. Родителите знаят, на кого трябва да се обадят, как ще протече процедурата, кой е отговорен за качеството на пробовземането и за доставката на пробобата до лабораториите на БулГен.
Къде се съхранява пробота до нейното транспортиране?
Екипът, извършил пробовземането е отговорен да достави пробота до лабораториите на Тъканна банка БулГен веднага след приключването на всички процедури в родилна зала. В случай, че е обучен от БулГен, акушер гинеколога, който е водил раждането е взел и пробите (кръв и тъкан от пъпната връв) и я предава на представител на БулГен след приключване на раждането, а той от своя страна веднага я транспортира до лабораториите на Тъканна банка БулГен.
Време за транспортиране?
Максималното време на транспортиране на пробата от родилните зали в цяла България до лабораториите на Тъканна банка БулГен е до 24 часа. В повечето случаи, например, от родилните зали в гр.София, пробите са доставени в лабораториите на Тъканна банка БулГен до 1 час след раждането.
Защо времето на транспортиране на пробата е от голямо значение?
Броят на изолираните стволови клетки зависи освен от кръвоснабдеността на плацентата, гестационната седмица, в която се извършва раждането, дължинета и дебелината на пъпната връв и от времето, което е изминало от раждането до започването на обработката пъпната кръв. Времето е от значение, тъй като умирането на клетките започва от момента, в който се прекъсне пъпната връв. За да има повече стволови клетки, обработката трябва да започне максимално бързо (до 24-я час).
Начин на транспортиране?
Транспортирането на пробите в използваните консумативи от БулГен изисква температурен режим на околна среда (между 8⁰С и 27⁰С). Това означава, че тяхното съхранение НЕ се извършва в хладилници или фризери. По време на транспортирането пробите са обезопасени от механични наранявания, от химични и биологични агенти. Пристигат до лабораториите на Тъканна банка БулГен до 24-я час.
Уникалност на пробота и конфиденциалност
Уникалност на побата. В “Тъканна банка БУЛГЕН” АД всеки материал и клиент е кодиран с уникален идентификационен номер гарантиращ пълна идентичност между биологичен материал и клиент, както и висока степен на сигурност и конфиденциалност. Уникалността на пробата е алгоритъм от показатели, които се акумулират още от момента на подписване на договора с клиентите. Няма как тези показатели да се повторят при две раждания, дори ражданитята да се случат в един и същи ден, в един и същи час, в един и същ родилен дом, защото данните за майките ще са различни. Към уникалния номер на всеки клиент се добавя и номера на неговата проба/проби. Номерът на пробата също е комплекс от компоненти, които се генерират от отделни показатели. Тези две системи се оформят независимо една от друга, което дава възможност за проследяване и контол по различни показатели.
Конфиденциалност. Много хора омаловажават достъпа на различни компании до техните лични данни и ги предоставят без да изискват на свой ред гаранция за лоялност и защита. БУЛГЕН е администратор на лични данни и има удостоверение издадено от “Комисията за защита на личните данни” – Удостоверение No 0049432.
Така ние гарантираме, че се отнасяме с реален професионален ангажимент към Вашите лични данни.
Плаща ли се всяка допълнително съхранена проба?
Не. В Тъканна банка БулГен изолираните стволови клетки се приемат за изключителна ценност и ако природата е била благоскланна към детето и количеството стволови клетки е високо, ние не го таксуваме за този дар. Съхранява се цялото изолирано количество чисти ХСК или МСК, които се разделят на порции.
Стареят ли съхранените стволови клетки?
Разбира се, стволовите клетки са биологичен материал и не са вечни. Те се съхраняват при минус 196⁰С в течен азот и азотни пари, среда, в която процесите на делене и стареене на клетките спират. Това дава възможност за дългосрочно съхранение. Но в света няма тъканна банка, която да е работила 80 или 100 години, за да ни даде отговор, дали в рамките на един човешкия живот съхранените стволови клетки остаряват и колко години е тяхната годност. С най-голям опит са тъканните банки в САЩ. Те работят вече над 30 години. За този 30-годишен период е ясно, че клетките са годни, не стареят и не променят характеристиките си.
Какъв е достъпа на клиентите до пробите?
Клиентите нямат пряк достъп до Крио банката. Една от причините е от съображения за сигурност. В един крио контейнер се съхраняват стотици проби, а не една на съответния клиент. Ние обслужваме с еднакъв приоритет всички, които са се доверили на Тъканна банка БулГен.
Друга сериозна причина са условията и изискванията за чистота на помещенията, в които са разположени крио контейнерите. Достъп до криоконтейнеруте имат само служителите, които извършват ежедневния мониторинг на показателите и служителите, които добавят новите пробите. Спазването на работния алгоритъм осигурява контрола на ежедневната работа в на Тъканна банка БулГен, което от своя страна гарантира качественото обслужване на клиентите ни.
Колко са пробите, които се съхраняват?
Преди да е завършила успешно обработката на пробите – пъпна кръв или пъпна връв, никой не може да обещае или да знае колко проби и в какво количество ще замрази. Освен това, броят на пробите зависи и от вида на стволовите клетки, дали са ХСК или МСК.
При ХСК броя на пробите зависи от количеството пъпна кръв и концентрацията на ХСК в нея. При ражданията, които по обективни медицински причини протичат на по-ранен етип от бременността, напр. в VII-и или VIII-и лунарен месец, ХСК в пъпната кръв са по-малко. Изолираните ХСК при тези раждания са по-малко и пробата може да е само една. При ражданията, при които плода достига до своята нормална зрялост, броят на ХСК е с най-голяма концентрация, в сравнение с другите източници на ХСК – костен мозък или периферна кръв. По време на обработката на пъпната кръв, се изолират ХСК и се съхраняват в два или три крио сака, като всеки се придружава от проба с ХСК в криовиалки. Този вид стволови клетки не може да се увеличава в лабораторни условия. Тяхното количество е такова, каквото е изолирана от пъпната кръв.
При МСК броя на пробите зависи от това дали МСК се намножават или не. При лабораторната обработка на МСК се извършва „отглеждане“ на този вид клетки. Те се поставят върху среди, които допринасят за деленето на тези клетки. Така клетките увеличават своя брой. Има проби, при които намножаване не се наблюдава. Медицината за момента няма отговор защо при едни проби клетките се намножават, а при други не. В случай, че клетките се намножават, може да има и 10 съхранени проби.
Каква е разликата между публичната и частната банка за стволови клетки?
Съществените разлики са по отношение на собствеността на пробата и финансовите отношения.
При публичните банки, които съхраняват стволови клетки е необходимо съгласието на родилката или родителите, че доброволно и безвъзмездно даряватт кръвта от пъпната връв на своето дете. При акта на дарение родителите не заплащат за обработката и съхранението на стволовите клетки. Тази услуга е базплатна за тях, но не им дава собственост върху дарения материал. Безвъзмездното дарение не дава привилегия при възникнала необходимост от трансплантация на стволови клетки.
Частните банки съхраняват в полза на своите клиенти. Родителите, които са избрали частните банки да съхранят стволови клетки на своите деца, заплащат за това съхранение. Пробата може да се ползва единствено от семейството или с негово съгласие. Собствеността върху материала е на семейството, като детето, по време на чието раждане е взет материала е истинския собственик. При навършване на пълнолетие, детето става единствен собстевник на стволовите си клетки. Управлението на съхранението стволови клетки е негово право. Може да дарява част от материала или целия, може да продължи тяхното съхранение.